Руми Бенова
ГОЛЕМИТЕ ЗАЛОЗИ
РОМАН
(избрани откъси)
Беше хубав юлски ден. Слънцето огряваше земята с огнените си лъчи, но въпреки неговата изпепеляваща жар, Памела трепереше цялата от студ. Само болка, тъга и страдание изпълваха дните й. Душата й се беше вледенила. Не чувстваше нищо. И виновен за това беше той - нейният съпруг...Ник Савич - така се казваше той. Беше млад, красив, интелигентен и пословично богат.Но не това я беше привлякло в него, а неговата искреност, сърдечност и доброта. Ник бе oлицетворение на идеала й за мъж. Срещна го в най-трудния етап от своя съзнателен живот - когато загуби своята същност, своята душа. Той бе нейното упование, нейната вяра и сила. Сега като се връщаше назад във времето, се чудеше как е могла да бъде толкова сляпа. Защо трябваше да преживее всичко това, за да разбере неговата истинска същност. Памела потрепери. Беше като ранена птичка. Знаеше, че ако не предприеме нещо, ще умре. Беше дошло времето да рискува, да затвори страницата, и да хвърли зара... Искаше си обратно свободата, достойнството, живота и бе готова на всичко за тях. Живееше в ад. Трябваше да започне на ново. Не искаше сенки от миналото.
“Но, дали това е възможно?...”- запита се тя...
* * *
- Убиец - изсъска Пам и се изплю в лицето му.
Ник побесня. Сграбчи я, с едната си ръка я удари, а с другата извади нож от сакото си и разпори с него роклята й, допирайки острието болезнено до плътта й. Памела се опита да се освободи, но безуспешно. Той извади белезници и закопча ръцете и краката й с тях. Тя се мяташе, викаше, но това само го настървяваше повече. Разкъса с върха на ножа бельото й. Бикините се свлякоха на пода като ненужен парцал. След това разкопча панталона си. Втвърденият му фалос, агресивно се насочи към началото на бедрата й. Проникна брутално в нея. Движенията му ставаха все по-мощни и жестоки. Болката, която й причиняваше, я влудяваше. Тя стенеше, а той се смееше, зловещо радвайки се на насладата си. Малко преди да свърши, той разтвори със сила устата й като пъхна между зъбите й дръжката на ножа. После разгорещения му фалос напълни устната й кухина със сребриста течност, която изригваше на тласъци от него.
- Е, кучко? - иронично извика Ник. - Сега разбра ли кой води в играта? Разбра ли кой е вечният победител…Това е предупреждение, поука! - Съвет, който е верният път за теб. Давам ти отново двадесет и четири часа да размислиш и те съветвам този път помисли добре. Иначе ще се видим отново, но този път за да те убия! Знаеш, че това е подаръкът ми за предателите ми. И макар да не ми се иска да се разделя с най-красивата ми играчка - принудиш ли ме, ще го направя. Обещавам ти. Ще бъде най-бавната и жестока смърт, която болният ми мозък може да роди. - Разбра ли ме добре , кучко? - запита повторно Ник.
След това даде знак на шофьора и колата потегли с бясна скорост. Щом стигнаха до къщата на Антъни, намали и после спря рязко. Разкопча белезниците й, отвори вратата и я изхвърли като парцал.....
* * *
Райън Макрий, крачеше нервно из къщата и даваше заповеди на своите подчинени. Поставиха аларми в стаите. Разположиха камери във всяко ъгълче на къщата, които включиха към монитори, наблюдавани от агенти на ФБР. Райън съзнаваше, че са изправени пред могъщ и силен враг. Ако иска да оцелеят , трябва да е прецизен. Най-малката грешка може да коства живота им... ....
* * *
Съдия Улф седеше замислен пред компютъра. Току-що завърши своя обвинителен акт. Беше шокиран. От петнадесет години е съдия, но досега не беше се сблъсквал с такава жестокост. ....
* * *
Ник Савич беше в къщата си в Ню Йорк и даваше грандиозен прием в чест на десетгодишнината от създаването на своята империя. На него присъстваха най-видните и влиятелни личности в страната. Тържеството беше в разгара си. Изведнъж всички светлини изгаснаха. В небето проблесна сияние. Гостите притаиха дъх. Погледнаха нагоре… Нямаше по-красиво нещо от фойерверките, запалени в нощта. Гледката беше приказна. Оркестърът засвири песента на Мерлин… Сини, зелени и жълти ракети се вдигаха в мрака, описваха дъга и изписваха “Честит рожден ден, господин президент”…
Светлините заблестяха. Две момичета с красиви бели рокли внесоха огромна торта под бурните аплодисменти на гостите. От небето се изсипа пороен дъжд “бели рози”. Ник пристъпи бавно напред, взе ножа и започна да разрязва тортата. В този момент към него се приближи Робин, неговият бодигард, придружен от шестима непознати мъже. Те се легитимираха. Бяха агенти на ФБР. Прочетоха му правата и пред учудените погледи на гостите, щракнаха белезниците около неговите ръце… Избутаха го към изхода… Той изпадна в истерия. Лицето му придоби животинско изражение. Крещеше, проклинаше, заплашваше…Робин направи опит да се намеси, но веднага беше изблъскан от агентите.
Ник се обърна към полицая и изсъска в лицето му:
- Свършено е с теб!......
* * *
Бяха изминали близо четиридесет и осем часа от арестуването на Ник Савич, но за него те бяха като четиридесет и осем години. Благодарение на съдия Улф и агент Макрий, въпреки своето величие и пари той не ползваше никакви привилегии. Беше настанен в обща килия, заедно с четирима затворници. От всякъде се носеше миризма на пот и кисело, която буквално го задушаваше. Килията беше тясна, едвам се разминаваха . По нареждане на Макрий беше на строг затворнически режим. Не му се разрешаваха и свиждания. Животът му се превърна в кошмар. Прокле Памела. Мразеше я. ......
* * *
За първи път от четири дни насам Ник беше спокоен и щастлив. Високомерието, арогантността и сарказма му също се бяха върнали. Дължеше ги на срещата си с Джон, Робин и Стивън. Те бяха неговият билет към свободата… А смъртта - единодушната им присъда.
- Убийте предателите - отсъди той. - Започнете от Грег Харпър. Инсценирайте злополука. Знаете, че това е запазената ми марка. След това убийте Каролин и Олга. Давам ви двадесет и четири часа.
- А Памела? - запита Робин.
- Нея оставете на мен. Ще се погрижа лично - изрече той ........
* * *
Грег натисна педала и увеличи скоростта. Жълтото ферари буквално летеше по улиците на Ню Йорк. Изведнъж пред колата изтича малко момченце. Гонеше своята топка. Грег обезумя. Удари рязко спирачки. Не работеха. Паникьосан, ги натисна отново и отново, но всичките му усилия останаха напразни. До съзнанието му достигна плачът на Мелъни и детето. Загуби самообладание.Несъзнателно прехвърли крака си от спирачките върху педала на газта. Колата увеличи рязко скоростта. От силата на удара малкото детско лице буквално се размаза на асфалта. Мелъни изпищя ужасено. Колата летеше. Грег беше изгубил контрол над управлението й - скоростта се увеличаваше с всяка изгубена минута. Задаваше се завой, а на него движението ставаше еднопосочно. Грег се опита да отклони колата встрани, но безуспешно. До съзнанието му достигна клаксон на камион. Погледна. Задаваше се тир. Бяха в клопка… Изход не съществуваше. Погледна Мелъни и Пол с просълзени очи.
- Простете - прошепна той с дрезгав глас и нежно се притисна към тях.
Чу се ужасяващ трясък, последван от огнените кълба на експлозията и издигащите се към небето пламъци. Гледката беше потресаваща. Всичко наоколо замря. Хората, времето…спряха, за да отдадат последна почит към душите на своите ангели….
* * *
Каролин Бисе беше полегнала на дивана. Гледаше филм. Изведнъж прекъснаха програмата. Обявиха извънредна емисия. Тя се изправи. На екрана се появи снимка с лика на Грег Харпър и на семейството му. Говорител обяви трагичната им кончина. Потръпна. Сълзите я задушаваха.
- О, боже! - промълви тихо тя.
Страхът я скова. Знаеше, че това е ад, предизвикан от Ник. Без свидетели, обвинението нямаше да издържи… Следващите в списъка бяха Олга и тя. Трябваше да се свърже с агентите от ФБР. Тръгна към телефона. Ръката й докосна телефонната слушалка…И тогава до нея достигна шум от приближаващи стъпки. Разбра, че е закъсняла. Усети допира на хладно оръжие. В ушите й прокънтя злокобния глас на Робин - вярното куче на Ник.
- Е, кучко. Ето че пак се срещнахме - каза той, - а сега бавно дръпни ръцете си от телефона, ако не искаш мозъкът ти да се разпръсне на нея.
Каролин отмести бавно ръцете си.
- Добро момиче - изсмя се иронично той. - Ето че може и да се разбираме… Сега ме чуй добре. Искам да се обърнеш бавно и да отидеш до бюрото - каза Робин и я удари силно с приклада в ребрата.
Кари се присви от болка.
- Хайде , върви - изкрещя той.
Тя се обърна. Едвам престъпваше. Краката й натежаха от страх. С бавни стъпки се отправи към бюрото. Щом стигна до него, палачът избута стоящия стол и я бутна грубо в него. Взе лист и химикал и ги сложи в ръцете й.
- Пиши - рече гневно Робин.
Каролин прозря коварния им план. Щяха да представят смъртта й като самоубийство.
“Не мога да допусна това - каза си тя на ум. - Трябва да се боря...Но имаше ли избор???”
.........................
Тя остави бавно химикалката. От очите й се стичаха сълзи.
- Страхотно! - възкликна победоносно Робин. - Шефът ще е доволен. Заслужи си наградата.
Взе ръката й и пъхна в нея малък дамски пистолет.
- Сега е твой ред - отсъди той. - Имаш минута, след това сме ние…
Каролин въздъхна уморено. Стисна здраво пистолета и го насочи към слепоочието си. Съзнаваше, че всеки опит да се измъкне е безсмислен. Борбата беше предварително спечелена. Не й оставаше нищо освен леката и мигновена смърт. Нервно постави показалеца си върху спусъка на пистолета. В този момент до нея достигна истеричният смях на Робин.
- Не, не така. Направи го по-драматично - каза той. Разтвори устата й и го напъха в нея.
- Стреляй - заповяда гневно палачът.
Тя притвори ръце и натисна рязко спусъка. В стаята прокънтя ехото от изстрела. Един живот беше прекършен. И виновникът за това беше не друг, а самият Ник Савич - истинският й убиец.
* * *
Ник беше изпаднал в еуфория. От килията му ехтеше бурен смях, прекъсван от гръмка песен. Това се дължеше на приключилата преди минута среща със Стивън, Робин и Джон. От тях разбра за успеха на своите операции. Това го превъзбуди.
* * *
След близо час Ник Савич беше вече извън пределите на затвора. Потри доволно ръце. Беше успял.
- Е, момчета - обърна се той към Робин, Джон и Стивън. - Успяхме! Всичко е по план - да вървим.
Колата спря пред къщата на Олга Алеси.....
* * *
Пам пъшкаше, стенеше от болка. Но това не беше нищо, в сравнение с това, което й предстоеше да преживее. Ник беше загубил всякакъв разсъдък. Приближи се отново към нея и заби червените си пръсти в гърлото й. Тя започна да се мята, да се дави. И накрая, когато болката взе своята връхна точка, изпадна в безсъзнание. Палачът я пусна, тя се свлече на пода и остана да лежи като ненужен парцал. Извърна се и тръгна бавно към Олга със зловещ поглед. Хвана я за ризата и я измъкна от ръцете на Джон.
- Ти си виновна - извика той и я блъсна.
Тя падна. Ник започна да я рита по ребрата и по слабините, от което се чуваше тъп звук. Наведе се, взе главата й в ръцете си и започна да я блъска в дъските, докато цялотото й лице не се обля в кръв. От гърлото на Олга излизаха ужасни викове, които завършваха със скимтене. Той извади цигара, запали я и започна да гори лицето й с нея. Из стаята замириса на изгоряла плът. Наранената жена стенеше. Болката беше непосилна. Тя се свлече и припадна. Ник даде знак на Джон. Той се приближи и заля Олга със студена вода. Тя отвори очи и видя убиеца пред себе си. В ръката си държеше нож. Изпищя ужасена. Не й беше трудно да отгатне намеренията му. Той се усмихна от задоволство.
- Е, кучко, сладък е мигът на разплатата - каза той и заби ножа в дясната й ръка.
Олга изпищя. Той извади бавно ножа и го заби в другата й ръка, а след това последователно и в двата й крака. Тя стенеше, мяташе се. Болката я задушаваше. Давеше се. Гледката беше потресаваща...
* * *
Ник забеляза нейното свестяване и това го озвери повече. Искаше да й даде урок. Тръгна към нея. Лицето му отново се разкриви.
- Е, кучко, доволна ли си - извика гневно той. - Помни - за всичко си виновна ти!
- Убиец! - отсече тя. - Но помни - и твоят час наближава.
В отговор на думите й Ник се изсмя. Памела загуби самообладание и се изплю в неговото лице. Той скочи, хвана я за косите и я блъсна в пода. Кръв обля цялото й лице. Той се наведе и я ритна в слабините. Пам изстена, присви се от болка. Ник я хвана. Изви врата й и я ритна в стомаха. Тя се свлече и падна по гръб… Мъжът се наведе и седна отгоре й. Ребрата й изпукаха от тежестта на тялото му. Изстена. Нямаше сили повече да се отбранява. Притвори очи и зачака своята участ. Усети допира на острие между гърдите си. Отвори очи. Ник се изсмя. Разкъса с върха на ножа роклята й. Тя се свлече на пода. С похотливи движения опипа бавно голото й тяло… Тя викаше, стенеше, мяташе се, молеше се за милост, но това само го настърви повече. Запуши устата й с кърпа. Разкъса с ръце бельото й, погали грубо гърдите й. Взе ножът и започна да си играе със зърната й. След това се наведе и ги засмука. Пам стенеше, гърчеше се конвулсивно от болка, докато Ник се наслаждаваше на своята победа. Прокара ръце през тялото й. Кръвта полепна по лицето му. Това го превъзбуди. Разтвори със сила краката й. Издаде глух стон. Извади разгорещения си фалос и проникна брутално в нея. Движенията му ставаха по-дълбоки и по-мощни, не можеше да сдържа своята страст и изригна като вулкан в нея, изпълвайки тялото й с неговата течност. Това го доведе до лудост. Изпадна в еуфория. Смееше се, пляскаше с ръце, свиреше от наслада. Лудостта му достигна своята кулминация. Наведе се и облиза ухото й. Сълзи потекаха от очите й. Памела потръпна. Не можеше повече да сдържа своята болка и гняв. В този момент, палачът извади кърпата от устата й.
- Убиец - извика гневно тя, - но ако мислиш, че изпитвам страх от смъртта , дълбоко се лъжеш. За разлика от теб аз имам морални ценности и достойнство, както и воля да ги отстоявам дори и с цената на смъртта. Не ме е страх…
Ник се замисли… Усмихна се. Стана и тръгна към Олга. Извади ножа от калъфа на колана си, приближи се и го заби със сила в сърцето й. Чу се леко стенание и секунди след това безжизненото й тяло се свлече на земята. Кръвта обля ръцете му. Като ехо в стаята се разнесоха истеричните писъци на Памела. Ник се отдели от трупа и тръгна бавно към нея.
- Знаеш ли , скъпа, мисля че си права… Смъртта ще е освобождение за теб. Но вината - отсъди той и изтри кървавите си ръце в лицето й, - тя ще те погуби.....
* * *
Ник лежеше в своята килия и си подсвиркваше весело. Само преди минути беше прочел новината за оттеглянето на Памела. Всичко вървеше по план. ФБР бяха повярвали на сърцераздерателната й история. Оставаше му само едно-унищожаването на касетата. Но и това щеше да стане. Познаваше човешката природа. Беше предвидил всяко действие както на Робинсън, така и на агент Макрий. Самите те, без да съзнават, щяха да бъдат оръдия при ликвидирането й.
* * *
Бяха изминали близо петнадесет дни от заминаването на Памела. Още щом научи, Антъни тръгна по следите й. Единствен той не повярва на историята й. Знаеше, че е в беда. Това го съкруши. Прекара седмици в търсене. Беше постоянно на път. Неизвестността, стресът, умората го изтощаваха.
- О, боже - прошепна той, - няма ли всичко да приключи.
В този момент, докато шофираше, мобилният му телефон иззвъня.
- Ало, - каза той с изнемощял глас.....
..................
“Боже, как само звучеше гласът й - замисли се Антъни. - Беше толкова слаб и немощен. Какво ли е трябвало да преживее…”
Зави, караше с бясна скорост. Колата буквално прелетя над магистралата. Беше притеснен. Нямаше търпение да я прегърне и успокои. И тогава в далечината съзря светлините на Лас Вегас. Намали. Усмивка озари лицето му. Влезе в града и с притаен дъх се насочи към хотел Риц. Тялото му лепнеше. Беше потънало в пот от дългият път и жаркото слънце. Потри нервно влажните си длани и спря. Хвърли ключовете на пиколото и се втурна към входа....
Памела буквално връхлетя в обятията му. Положи глава на рамото му и тихо се разрида. Сълзи обляха плещите му. Повдигна я на ръце и я занесе в приемната. Положи я на дивана и приседна до нея. Повдигна леко главата й и я сложи в скута си. Зарови ръце в косите й. Наведе се и покри с горещи целувки лицето й, попивайки сълзите с тях.
“Боже, какво ли е преживяла“ - запита се той.
От предишната Памела нямаше и следа. Очите й - тези малки сапфири, които до скоро грееха с неотразим блясък, сега тънеха в тъмнина, а крехкото й тяло се тресеше от конвулсивни спазми.
Антъни въздъхна. Наведе се и нежно прошепна в ухото й.
- Не плачи, мила, моля те. Всичко свърши.
- Не - отвърна тя, задавена от плач. - Аз съм изгубена.
- Пам, мила, какво говориш? За бога, съвземи се, всичко свърши - повтори той.
- Не, Антъни, не и този път. Никой, нито ти, нито някой друг можете да премахнете болката от съзнанието ми. Да изтриете вината, разяждаща моята душа час по час, ден след ден. Всичко е безмислено. Всички са мъртви. И вината за това е моя. Ник е прав. С мене е свършено… Той победи.
- Не, не, Пам - прекъсна я той, - това не е вярно. Ти си напрегната, изтощена, затова разсъждаваш така. Почини си., тогава вярата ще се върне.
- Вяра…? - промълви тя тихо ...
* * *
Ник Савич беше полегнал и пиеше своето сутрешно кафе, когато вратата на килията внезапно се отвори и вътре нахлу Райън Макрий. По изражението му разбра, че е спечелил. Усмихна се. Победата беше в ръцете му.....
* * *
Съдия Улф се намеси. Обърна се към ФБР и ги помоли да внесат доказателство номер едно - касетата.....
...................
Памела присви нервно очи. Осъзна, че най-страшните й опасения се случват. Касетата беше подменена....
- Ваше благородие, с цялото си уважение към Вас и институцията, която представлявате, но тази касета е фалшификат.
Настъпи суматоха. Ник буквално се давеше от истеричния си смях...
Памела потръпна... Обърна се и го изгледа презрително ...
Въздъхна ... след кратък миг на мълчание продължи.
- Познавам Ник Савич, неговия характер и нрав. Не ми беше трудно да предвидя неговия ход… Ако ми позволите, господин Улф, ще цитирам големия немски писател Херман Хесе, който в своята книга “Демиан” казва: “Наблюдавай достатъчно внимателно един човек и тогава ще знаеш за него повече, отколкото той самият за себе си…”Така и постъпих, наблюдавах го внимателно. Осмислях всеки негов ход, изучавах всеки негов жест, влязох в неговата кожа, за да предвидя и неговия следващ ход. И ето, успях....
Стана...отиде до съдия Улф...
- Ето доказателството - каза тя и му го подаде. Това е истинската касета. Презаписах я, преди да я предам на ФБР. Послушах инстинктите си, гласа на разума, тъй като животът ме научи да се доверявам единствено на себе си....
...........................
В този момент се случи нещо непредвидено. Ник ритна силно охраняващия го полицай в слабините и докато той се преви на две, гърчейки се от болката, го обезоръжи. Само за секунди и в ръцете му блесна хладното оръжие.
- Кучка! - извика гневно той и стреля, преди да отреагират полицаите.
...Антъни блъсна със сила Памела. Тя политна и падна на земята,куршумът прелетя над главата й и се заби в стената. Полицаите се съвзеха. Заобиколиха го и блокираха пътищата му. Ник беше в безизходица. Осъзна това. ...Кучката наистина беше победила...
Отне му всичко - и парите, и властта. Ник
вдигна отново пистолета със зверско изражение и го насочи към полицаите.Но преди още да успее да стреля, в тялото му се забиха двайсетина куршума...
...............................................
...Памела седна изнемощяла на пейката. Сълзи на освобождение и пречистване обливаха лицето и дланите й.....
|